РАЗГОЛОГЪ̀ЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; разгологъ̀зя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Разг. Грубо. Обличам се леко, с малко дрехи и съм разголен повече от обичайното, приетото. Понеже патриархалното си е отишло, колкото и да се разгологъзва сегашната жена, в нея не можем да видим прамайка — създателката на живота. Нов., 2006, бр. 220 [еа].
2. Диал. Свалям дрехите си, така че се виждат голи задните ми части; разгологащвам се (Н. Геров, РБЯ).